 Календар |
| | Не | По | Вт | Ср | Че | Пе | Съ | | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | | | | |
| Любопитно |
| Няма случки днес |
|
| 15.08.2009 - Thrash Till Death 2009, Каварна | 881 Reads |
|
За мнозина блек метълът със сигурност е мъртъв. Блек метълът какъвто беше в началото на 90-те, воден от легенди като Burzum, Immortal, Satyricon, Emperor, Mayhem. След това нещо се обърка. Появиха се Cradle Of Filth и Dimmu Borgir, които само за няколко години се превърнаха в истинска машина за пари и старите фенове ги обвиниха, че те са направили стила комерсиален. Но простичката истина е, че именно Dimmu Borgir и Cradle Of Filth (последните лично аз никога не съм числял в графата блек метъл) привлякоха погледите върху позабравената дотогава сцена. И след като миналото лято видяхме англичаните, станали част от първия фест Spirit Of Burgas, сега дойде ред и на Dimmu Borgir, които оглавиха тазгодишното издание на ежегодния летен Thrash Till Death фестивал в Каварна.
Ужасната лятна жега е в разгара си, но мисълта, че ще видим една от най-популярните банди в съвременната музика, ни кара някак си да се абстрахираме от това. След безкрайно дълго пътуване в крайна сметка в късният следобед се озоваваме в крайморския град. Навсякъде, накъдето обърнем взор, виждаме как прелитат страховити образи, предрешени в черни дрехи, омотани с безконечни железни вериги. Тълпите са окупирали паланки и заведения и обръщат несметни количества бира и кебапчета.
Около 19:00 започваме да се пристройваме към входа на стадиона, където без много суетня униформените бързичко си свършват работата и ни допускат до стадиона. Пред сцената вече са се наредили най-нетърпеливите фенове, в чакане на своите любимци. Сред тълпата успяваме да фиксираме и няколко субекта, окрасени с масивно количество корпспейнт, които предизвикаха обилна доза усмивки. Преди началото на концерта успявам да разменя няколко бързи думи с момчетата от Serpentine Creation. Столичани изглеждат малко напрегнати. Именно на тях се пада честта да открият концерта.
Някъде около 20:10 те вече са на сцената. За 20-ната минутки, които имаха, музикантите забиха парчета от дебютния си диск, вече добре познати на феновете, следящи по-отблизо родната сцена. Звукът при тях беше на добро ниво, но на моменти сякаш китарите оставаха по-назад, отколкото бе необходимо. Все пак момчетата се представиха достойно и дадоха добро начало на концерта.
Бързичко времето им отмина и след 10-15 минутна пауза идва ред на бургаската гордост The Revenge Project.
Гледал съм ги безброй пъти и винаги съм се кефил на това, което показват. Но тази вечер бяха неземни. С една класа над това, което може да се види у нас, като цяло. Енергията на песни като „1000 Voices”, „Visions” и „Anger To Dwell” се прехвърля с нестихващи закачливи тръпки по цялото ти тяло и само поглеждаш как хората заформят пого, а дори ние отзад, уж по-спокойните фенове, няма как да останем безучастни. Обръщам се назад и виждам двама мъже на средна възраст, с тениски на Dimmu Borgir, как се радват на това, на което стават свидетели пред очите си. Бърза наздравица и пак към сцената. Горе, бургазлии отнасят главите на всичко живо. Страхотни. Респект и пред фронтменът Max Pain, който не спираше да се заиграва с публиката, а за вокалните му изпълнения няма какво да говорим. Някак си с горчивина изпращаме с аплодисменти The Revenge Project, защото поне на мен ми се искаше да посвирят повече, а и мисля, че го заслужават. Особено на една сцена, като предгрупа на Dimmu Borgir. Уви.
Последни преди хедлайнерите са Korozy. Не ги бях гледал сигурно от две години и не знаех какво да очаквам. Но Korozy си имат изграден стил и си държат здраво на него. Изсвириха ни песни предимно от “Long Road To The Land Of Black” и “From Cradle To The Grave”. Бяха стабилни, очевидно добре сработени с новия си клавирист и се представиха добре. Имаха най-много време от българските банди и се постараха да поддържат настроението максимално добро. Поздравления за което. Около 22:00 Korozy слизат от сцената и започват приготовленията за хедлайнера.
Необходими са не повече от 25 мин, за да бъде всичко подредено така, както трябва да бъде. Светлините изведнъж угасват и от колоните зазвучава епично интро. Под звуците му един по един на сцената се качват Mustis, Daray, I.C.S. Vortex, Galder, Silenoz и Shagrath. С идването на последният се започва... Началото дава Spellbound.
Прогнозите ни за откриващо парче се обърнаха с главата надолу. Но... Още с първите акорди стана ясно, че ни чака СМАЗВАЩ концерт. Ако някой се е съмнявал, че Dimmu Borgir са от най-висока класа, се надявам, че видяното и чутото го е накарало да промени мнението си. Изпълнението на норвежците тази вечер бе наистина великолепно. Явно самите музиканти бяха настроени за истински добро шоу и дадоха всичко от себе си. Звучаха като една перфектно смазана машина и знаеха, какво е необходимо за поддържат нивата на адреналина през цялото време. Може би Shagrath бе леко отдръпнат в началото, но после и той се отпусна и влезе в тон с останалите от групата.
След „Spellbound” прозвуча „Cataclysm Children”, преди да ни заковат с откриващия химн от „In Sorte Diaboli” – „The Serpentine Offering”. Хората знаеха текста наизуст и припяваха с Shagrath по време на цялото парче. Оркестрациите, които звучаха, титанът Mustis управляваше нейде от процесорите разположени около него, а за клавирното му майсторство няма да говорим.
Огромният риж викинг I.C.S. Vortex също имаше думата на няколко места в песните от сета на Dimmu. Лошо озвучения му микрофон ни развали кефа, от изпълнението му на напевите. Гигантът правеше какви ли не неща с баса си, който изглеждаше като играчка в ръцете му, сякаш бе най-лесната работа на света. Китаристите Galder и Silenoz редуваха сола и ритмовки и непрекъснато надъхваха публиката. Полската дръм машина Daray показа, че се сработил перфектно с останалите. Изпълнението му зад барабаните бе наистина впечатляващо.
От “In Sorte Diaboli” чухме още “The Chosen Legacy”, “The Sacrilegious Scorn”, към които добавиха обилна доза песни от “Puritanical Euphoric Misanthropia”, такива като “The Maelstrom Mephisto”, “Kings Of The Carnival Creation”, “IndoctriNation” и “Puritania”. “Death Cult Armageddon” бе почетен oсвен с “Cataclysm Children”, още “Allegiance” и “Progenies Of The Great Apocalypse”. Лично за мен изненадите на вечерта бяха две. Първо неприятната – в сет листа ги нямаше песни като “Vredesbyrd”, “Sorgens Kammer Dei II” или “Arcane Lifeforce Mysteria”, но приятната бе “Relinquishment Of Spirit And Flesh”, която музикантите изпълниха чудовищно. За “Mourning Palace” няма да говорим. Сами можете да си представите какво се случи, когато Mustis засвири интрото.
Времето летеше толкова бързо с изпълнението на такива песни, че почти не усетих кога е станало 23:50. Точно тогава Dimmu Borgir пожелаха на всички ни лека нощ и се разделиха с публиката. След около час и двайсет минути свирене, норвежците оставиха куп позитивни емоции с изявата си. Надеждата, че това няма да е единственото гостуване на скандинавците на родна земя, ще крепят думите на Shagrath (клиширани до болка), че групата ще се завърне тук още на следващото им турне в Европа. Ами, остава ни само и единствено да чакаме, за да видим. А дотогава, ще се връщаме към хладната вечер на 15.08.2009 само с добри спомени и щастливи усмивки.
Сет-листът на Dimmu Borgir:
01. Spellbound (By The Devil)
02. Cataclysm Children
03. The Serpentine Offering
04. The Chosen Legacy
05. The Maelstrom Mephisto
06. Relinquishment Of Spirit And Flesh
07. The Sacrilegious Scorn
08. Kings Of The Carnival Creation
09. IndoctriNation
Бис:
10. Allegiance
11. Puritania
12. Mourning Palace
13. Progenies Of The Great Apocalypse
From The Mourning Palace:
cavanagh |
|
|
|
| Кой е Онлайн? |
| No Members Online. |
| Последни ревюта |
LAMB OF GOD - Resolution, 2012 | 
BLUT AUS NORD - 777 - The Desanctification, 2011 | 
THE BLACK DAHLIA MURDER - Ritual, 2011 | 
HATE ETERNAL - Phoenix Amongst The Ashes, 2011 | 
TESSERACT - One, 2011 | 
SINISTER - Legacy Of Ashes, 2010 | 
DEICIDE - To Hell With God, 2011 | 
AMON AMARTH - Surtur Rising, 2011 | 
BENIGHTED - Asylum Cave, 2011 | 
SHAPE OF DESPAIR - Written In My Scars EP, 2010 |
|
Днес 12:12:08 AM
